Oct 14, 2010, 2:44 PM

Светофар

  Poetry » Other
1.9K 0 7

Така се случва: с теб вървиме двама,

но ето - мига светофар червен...

А мислихме - за нас прегради няма,

но, както виждаш, трябва да се спрем!

 

Макар за миг, но случва се... Какво пък?

Светът навярно тъй е устроен -

броиш наум до десет, а животът

пред теб изтича по сигнал зелен.

 

В очакване на своя ред си мислиш,

че няма да е зле да бъдеш там -

отсреща - и да крачиш отривисто,

загърбил този муден светофар...

 

По дяволите времето! Сигналът

защо се бави?!... Ти до мен стоиш,

запалил си поредната цигара,

спокойно чакаш... чакаш и мълчиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом има някой до теб, не са страшни червените светофари! Поздрав!
  • Много се задържА червеното
    Брилянтна рима!
    ...а цигарите скъпи
  • Споко! Няма начин да не светне зелено!
  • С поздрав, Мариан!!!
  • В живота съкращаван от цигари
    ни бавят закъснели сфетофари!
    Бъдещето светло отсреща е пак,
    но ще стигнем чак... по мрак...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...