Светове
Днес ще поиграя на небе.
Ще се върна, но сега ми пречиш.
Ти сънувай свойте светове.
Аз ще се разходя надалече.
Там, отвъд, е мойта свобода,
скътана в писмото от глухарче.
Писах я с невидима вода,
но безрестово дотук я харчех.
Мойте светове не са за теб...
Някак си тежат ти, твърде чужди.
Пусти са ти - като тъжна степ.
Но и в тях откривам те. Наужким.
Те са ми присъдата. Без съд.
Вяра нямам (в тях не ми и трябва).
В твойте светове мечтите спят.
В моите с глухарчета приказвам.
Днес ще съм дъгата над степта,
изцерила празната ти рана.
Ще те взема с мен накрай света.
Там, щом искаш - можеш да останеш.
31.10.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
