5.08.2007 г., 12:19

СВЕТУЛКА

641 0 1
В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна  като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!

Бе  тази нощ не като другите,
с неизтанцуван танц на свободата!
Светулко, връщам твоя блян и бурите!
... остави ми малко светлина... и топлината...


                                    (Весталка -девствена жрица на богиня Веста
                                     в Рим, целомъдрена девица, в храма й тряб-
                                     вало от девици да се поддържа непрекъснато огън)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...