Aug 5, 2007, 12:19 PM

СВЕТУЛКА

  Poetry
637 0 1
В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна  като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!

Бе  тази нощ не като другите,
с неизтанцуван танц на свободата!
Светулко, връщам твоя блян и бурите!
... остави ми малко светлина... и топлината...


                                    (Весталка -девствена жрица на богиня Веста
                                     в Рим, целомъдрена девица, в храма й тряб-
                                     вало от девици да се поддържа непрекъснато огън)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...