5 ago 2007, 12:19

СВЕТУЛКА

  Poesía
640 0 1
В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна  като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!

Бе  тази нощ не като другите,
с неизтанцуван танц на свободата!
Светулко, връщам твоя блян и бурите!
... остави ми малко светлина... и топлината...


                                    (Весталка -девствена жрица на богиня Веста
                                     в Рим, целомъдрена девица, в храма й тряб-
                                     вало от девици да се поддържа непрекъснато огън)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...