Светулка
Светулка
На моята дъщеричка
Сгушена в прегръдките на залеза,
огряваш всяко кътче в тъмнина.
До бяло нажежените ти нанизи
са корона в позлатената коса.
Аромат на рози в приказния миг
обгръща твоя лъскав, лунен шлейф.
Дори вятърът разбунен, многолик
пред твоята хубост гледа и немей.
Днес люлката ти вее се в небето,
изплетена от две стебла на цвете.
А слънцето с усмивка на лицето,
по бузките ти алени ще свети.
Сърцето ти е дом за нежни мигове,
в най-топлите, невинните обятия.
Дори лятото рисува жарки стихове,
загледано в зениците ти пламенни.
Окъпана във блясък от звездите-
внезапен лъч в безкрая на нощта.
Като светулка ще докоснеш пак мечтите,
и ще сгряваш с тях премръзнали сърца.
Зрънце огън, капчица сияние,
целуната от птиците в нощта.
Да те следвам днес е моето призвание,
за да сграбча най- прекрасната мечта!
02.10.2011г.
с. Драгоево
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
