Светулката на Бога
СВЕТУЛКАТА НА БОГА
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки,
нима се лъжа? – тъй и не разбрах кой Пътя ми към Господа зачерква?
И срина се във мен на пух и прах на Вярата обречената черква.
Уж, праведно тропарите чета, и – уж, съм чист на мисъл, дух и тяло,
ала не свикнах никога в света! – на черното да казвам, че е бяло.
Живея ли? – наистина не знам, а – може би се лъжа? – че живея,
един клисар в отдавна срутен храм, доливам си в кандилото елея.
В небето вдигам поглед дълбоок! – душата ми надеждица я храни –
дано с едното да ме види Бог? – че съм светулка в топлите му длани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
