Светулката на Бога

3.10.2023 г., 21:25 ч.

Поезия

139 3 3

СВЕТУЛКАТА НА БОГА

… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –

светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,

отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –

и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки,

нима се лъжа? – тъй и не разбрах кой Пътя ми към Господа зачерква?

И срина се във мен на пух и прах на Вярата обречената черква.

Уж, праведно тропарите чета, и – уж, съм чист на мисъл, дух и тяло,

ала не свикнах никога в света! – на черното да казвам, че е бяло.

Живея ли? – наистина не знам, а – може би се лъжа? – че живея,

един клисар в отдавна срутен храм, доливам си в кандилото елея.

В небето вдигам поглед дълбоок! – душата ми надеждица я храни –

дано с едното да ме види Бог? – че съм светулка в топлите му длани.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.