Душите си сме скрили надълбоко,
сърцата някъде прокудили,
очите сме затворили широко
и някак си слуха си сме загубили.
Гласа си, мислите си не разбираме,
очите ни не виждат образа,
от който тайно сме изплували,
наивно мислейки си, че сме двойници.
А светът за всеки е различен,
потаен и дори епизодичен,
светът побира ни телата,
но не разбира винаги душата. ...