3.03.2008 г., 11:49 ч.

Светът 

  Поезия » Философска
929 0 13

Душите си сме скрили надълбоко,

сърцата някъде прокудили,

очите сме затворили широко

и някак си слуха си сме загубили.

 

 

Гласа си, мислите си не разбираме,

очите ни не виждат образа,

от който тайно сме изплували,

наивно мислейки си, че сме двойници.

 

 

А светът за всеки е различен,

потаен и дори епизодичен,

светът побира ни телата,

но не разбира винаги душата.

 

 

Светът е място за страдание

и за надежда, покаяние,

за обич безметежно свята,

за мен, за теб... за чудесата.

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??