3.03.2008 г., 11:49

Светът

1.2K 0 13

Душите си сме скрили надълбоко,

сърцата някъде прокудили,

очите сме затворили широко

и някак си слуха си сме загубили.

 

 

Гласа си, мислите си не разбираме,

очите ни не виждат образа,

от който тайно сме изплували,

наивно мислейки си, че сме двойници.

 

 

А светът за всеки е различен,

потаен и дори епизодичен,

светът побира ни телата,

но не разбира винаги душата.

 

 

Светът е място за страдание

и за надежда, покаяние,

за обич безметежно свята,

за мен, за теб... за чудесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...