Mar 3, 2008, 11:49 AM

Светът 

  Poetry » Phylosophy
926 0 13

Душите си сме скрили надълбоко,

сърцата някъде прокудили,

очите сме затворили широко

и някак си слуха си сме загубили.

 

 

Гласа си, мислите си не разбираме,

очите ни не виждат образа,

от който тайно сме изплували,

наивно мислейки си, че сме двойници.

 

 

А светът за всеки е различен,

потаен и дори епизодичен,

светът побира ни телата,

но не разбира винаги душата.

 

 

Светът е място за страдание

и за надежда, покаяние,

за обич безметежно свята,

за мен, за теб... за чудесата.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??