3 mar 2008, 11:49

Светът

1.2K 0 13

Душите си сме скрили надълбоко,

сърцата някъде прокудили,

очите сме затворили широко

и някак си слуха си сме загубили.

 

 

Гласа си, мислите си не разбираме,

очите ни не виждат образа,

от който тайно сме изплували,

наивно мислейки си, че сме двойници.

 

 

А светът за всеки е различен,

потаен и дори епизодичен,

светът побира ни телата,

но не разбира винаги душата.

 

 

Светът е място за страдание

и за надежда, покаяние,

за обич безметежно свята,

за мен, за теб... за чудесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...