3 mar 2008, 11:49

Светът

1.2K 0 13

Душите си сме скрили надълбоко,

сърцата някъде прокудили,

очите сме затворили широко

и някак си слуха си сме загубили.

 

 

Гласа си, мислите си не разбираме,

очите ни не виждат образа,

от който тайно сме изплували,

наивно мислейки си, че сме двойници.

 

 

А светът за всеки е различен,

потаен и дори епизодичен,

светът побира ни телата,

но не разбира винаги душата.

 

 

Светът е място за страдание

и за надежда, покаяние,

за обич безметежно свята,

за мен, за теб... за чудесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...