Светът е чист. Светът е бял
Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
поредно утро, ала с нещичко различно...
О, боже, колко сняг навън е навалял?!
Хладна, отразена светлина
прониква в стаята и приближава,
но стъпките ù символични,
стигнали леглото, се забавят...
Самата тя замира, избледнява
пред финото лъчение магичност
на спящата, притихнала жена.
Дори в съня безлик е тъй красива!
Неволно тръгвам по откритата ръка –
сияйна, порцеланова пътека...
след миг, в овалите на рамото поспрял,
отпивам изкусителната гладкост...
сетне, плъзнал се към шията полека,
намирам гънка деликатна
и с наслада там се сгушвам.
Ах, тези мои, влюбени очи!
Жадни, ненаситни, непослушни.
Дали от погледа ми – галещо унесен,
или в съня ù нещо я усмихна,
но сякаш от усмивката поканено,
малко кичурче от меката коса
отрони се... по бузката затича
и тихичко помоли вместо мен:
Хайде, отвори очи, Момиче!
22.01.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
Но пък светло и топло!
