25.01.2014 г., 20:57 ч.
Светът е чист. Светът е бял
Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
поредно утро, ала с нещичко различно...
О, боже, колко сняг навън е навалял?!
Хладна, отразена светлина
прониква в стаята и приближава,
но стъпките ù символични,
стигнали леглото, се забавят...
Самата тя замира, избледнява
пред финото лъчение магичност
на спящата, притихнала жена.
Дори в съня безлик е тъй красива!
Неволно тръгвам по откритата ръка –
сияйна, порцеланова пътека...
след миг, в овалите на рамото поспрял,
отпивам изкусителната гладкост...
сетне, плъзнал се към шията полека,
намирам гънка деликатна
и с наслада там се сгушвам.
Ах, тези мои, влюбени очи!
Жадни, ненаситни, непослушни.
Дали от погледа ми – галещо унесен,
или в съня ù нещо я усмихна,
но сякаш от усмивката поканено,
малко кичурче от меката коса
отрони се... по бузката затича
и тихичко помоли вместо мен:
Хайде, отвори очи, Момиче!
22.01.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
По-малко зимно, повече влюбено!
Но пък светло и топло!
Поздрав! -
Светла, чиста и нежна наслада!
Много възвишено... -
Наистина ли откри метафори в стихото ми, Жени?! - Пък аз толкова се старах да ги избегна, представяйки всичко във възможно най-реалните му форми... Усмихна ме, мила!
-
Ах, тези мои, влюбени очи!...
Красив стих...изпълнен с метафори и неочаквани препратки хареса ми -
И аз ти благодаря, че бе тук, Юлия. Каква нощ, само! - Навън виелица, а ми е топло. Пожелавам ти топлината, която усещам!
-
Красиво!
Благодаря за удоволствието! -
О, Септ, това беше едно от най-хубавите пожелания, които можех да получа! Нека ти се връща!
-
Как бих искал да отговоря утвърдително на думите ти, Светле! Съжалявам, но не съм такъв. Ако съм сторил няколко добри дела или съм разпръснал малко искрена нежност в сайт като този, това съвсем не означава, че заслужавам титлата, с която ме окичваш. Искам да бъда добър, дори перфектен в отношенията си с околните, но невинаги успявам да го сторя. Пък и колко от нас успяват? Знаеш ли, каква формулировка бих приел? - Не съм прекалено лош. Караш ме да откровенича, Калпазанке! Нищо, в Откровения, това не изглежда толкова неестествено.
-
Ти си прекрасен човек!! Радвам се, че те познавам!!
-
Привет, Светле! Човешката подлост винаги ме е огорчавала в някаква степен, когато видя отпечатък от калните й обувки върху нещо девствено и чисто. Не би могло да е иначе. Не приемай задочните ми коментари за чиста монета. Оценките са просто повод да се зевзеча с онези мушици от първо лице, единствено число. Нали виждам, че всички на първа страница са "ударени" по същия начин. Приятна вечер, Светле! Моята е такава, защото - виж, колко добри люде се отбелязаха на страницата ми, обявявайки по този начин, че са взели нещичко от мен.
-
Любо! Знаеш ли, и аз имам такива "благопожелатели", ама не ми пука.
Не вярвам и ти да пишеш заради оценката!
Имаш сърце и очи за най-важните неща в живота, а това е по-ценно от която и да е оценка!! -
Признателен съм за изречените похвали, Дарена. Бъди щастлива!
Санвали, трогна ме!
Втори подличък изстрел из засада! Този път - четворка. Кой се страхува от чистата белота. Кого дразни тя?! Чувал съм, че провокирала мигренозни пристъпи. Съжалявам, Анонимни приятелю №2, но от доста време пиша светло и сякаш не искам това да се променя. Ако си със споменатото страдание, случайно имам подръка Седалгин-нео. Колко?-Блистер... два? -
Поздравления! Спря ми дъхът!
-
Росица, Павлина, Кети, Виолета, Рада, Виктор... Благодаря, мили мои! Прегръщам ви и... останалото го знаете!
Доволен съм, когато животът ми поднася, наглед дребнички, обикновени неща, дори те да са само думичка, картина, мила асоциация или жест. Ценя ги, вглеждам се в тях и ревниво ги кътам. Макар мънички и семплички, когато са заедно - обичани и осмислени, те притежават голяма сила. Топлят, галят, осветяват вътрешния ми свят. Днес, вие добавихте още такива късчета...
Благодаря и на теб, анонимен читателю за тихомълком поставената ниска оценка, смъкваща общия ми бал! Дано това е понамалило тежестта от дълго натрупвани огорчения или самота, макар че подобни жестове, едва ли биха ти помогнали да се освободиш от тях. Просто ела в пощата ми и аз ще опитам да ти даря онова, от което имаш нужда. Или поне част от него... -
Съзерцавайки това, което обичаш,извисявайки се високо над нещата, получаваш най–чистата, най–бялата радост...Не искаш нищо, но получаваш всичко!Това разбрах!
-
"Ах,тези мои,влюбени очи!"Да ти е влюбено,дори и през зимата!
-
Невероятно! Изпълни ме с радост и удивление, че все още има хора като теб!
-
Много е нежно!...
-
нежност, обич...красота!!!
благодаря!!! -
Много красиво...
-
„Светът е чист. Светът е бял”
А Някой – горе, явно ме обича!
Макар стихът да е наивничък
и недотам ритмичен,
отново е харесван, оценен
по нежността, с която го обличам.
За всички вас,
зарадвали ме в този светъл ден:
Прегръщам ви и... много ви обичам! -
Напълни ми душата с този стих, Людмил!!!
Боже, колко красота има на тоя свят, Боже!!!
БЛАГОДАРЯ ТИ!!! -
Красиво и възвишено! Хареса ми!
-
Наистина стих изваян с много нежност и обич! Благодаря за усещането!
-
Бял е стихът ти, бял е светът ти, но не от снега, не от снега...
Вдъхновяващо, очакващо, щастливо съзерцание! -
Скулптурът използва глината, Художникът - четката, а Поетът - думите! Благодаря ти за усещанията, които предизвика в мен с тази великолепна картина-въздишка! Въздишката е от мен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Привет, Адриана Борисова! Мисля, че се отбелязваш за първи път под мое стихо и бе редно да ти отговоря в отделен коментар, но правилото за недопускане на два поредни такива, ми попречи да го сторя.
Да, права си - по-малко зимно и повече влюбено. Снегът, неговата чистота, сияние... бяха само фон и служеха като критерий за оценка на другото сияние - това на жената. Трябваше да загубят, и загубиха...
Благодаря!