6.02.2016 г., 9:51

Светът на мрака

541 0 8

Светлинен лъч

              прониза тъмнината

призрачните сенки

               докосва със ръка

а те се лутат

               търсят си Душата

в този свят от мрак

                без светлина

 

Февруари 2016

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен, замислящ фрагмент...
  • Белла,ако знаех че това време ще ми създаде такъв проблем щях да го пратя от"сегашно"в "минало свършено време"Да видим дали тогава щеше до го откриеш?
  • Белла,едно е да кажа"процес",а друго"със" светлина те докосвам о цвете".Какво ми трябваше да пиша и второ изречение.Ама нейсе.
  • Еси,благодаря!
    Лейди,и трите ти удивителни ми стигат.
    Младене винаги с удоволствие чета твоите коминтари и ги очаквам.Освен че са винаги добронамерени са изключително аналитични.
    Белла умишлено съм го сторил за да внуша,че процеса не е ограничен от времето.
    Извини ме за непоетичния ми език.
    Цвети,в трите удивителни виждам твоята усмивка.
  • !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...