20.01.2009 г., 16:34 ч.

Светът непознат 

  Поезия » Бели стихове
577 0 5
 

Властно грехът
витаеше
в нищото,
в което
нямаше смисъл,
липсваха чувства,
бе лишено от цвят.
То бе
само
празно пространство,
опожарено
от жаркия ад!

В пространството празно

грехът
обгорен
останал бе
само
пепел отровна,
но там
чертаеше
той
черна съдба
за невинните  жертви,
несправедливо осъдени,
дръзнали
да мечтаят
за живот
в свят непознат!

Но светът непознат
рисуваше
друга съдба...
... отиде
той
в нищото
и се срещна
с покварата,
като
избави
невинните жертви
от  тази тежка
и черна съдба!
Забрани
на греха
да властва
в пространството
и заключи го
в забравен от
времето ад!

А осъдените несправедливо,
невинните  жертви
на нищото,
спасиха се,
бягайки
в света непознат,
в който
живееше
нов, истински смисъл,
преплел
си съдбата
с добрите,
мечтаните чувства,
нарисувани
в розово-виолетов нюанс!

© Славка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смешко, прозорлив си! Така е компенсирах, а що се отнася до правилата не зависи от мен, но мога да дам своя принос, като следващият път ще се опитам да се впусна в спасителна акция
    Рубин, съжалявам, не мога по- ясно да го кажа
  • никак не разбрах кой кого...
  • "бе лишено от цвят. "
    и ти реши да компенсираш ...
    пазете очите на читателя! - що го няма във правилата на сайта ...
    и верно е разтеглено ...
  • Няма защо, въпрос на лично усещане! Пак заповядай
  • много розово (в буквалния смисъл) и, според мен, прекалено разтеглено, и наивно...

    извинявай!
Предложения
: ??:??