20.01.2009 г., 16:34

Светът непознат

816 0 5
 

Властно грехът
витаеше
в нищото,
в което
нямаше смисъл,
липсваха чувства,
бе лишено от цвят.
То бе
само
празно пространство,
опожарено
от жаркия ад!

В пространството празно

грехът
обгорен
останал бе
само
пепел отровна,
но там
чертаеше
той
черна съдба
за невинните  жертви,
несправедливо осъдени,
дръзнали
да мечтаят
за живот
в свят непознат!

Но светът непознат
рисуваше
друга съдба...
... отиде
той
в нищото
и се срещна
с покварата,
като
избави
невинните жертви
от  тази тежка
и черна съдба!
Забрани
на греха
да властва
в пространството
и заключи го
в забравен от
времето ад!

А осъдените несправедливо,
невинните  жертви
на нищото,
спасиха се,
бягайки
в света непознат,
в който
живееше
нов, истински смисъл,
преплел
си съдбата
с добрите,
мечтаните чувства,
нарисувани
в розово-виолетов нюанс!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смешко, прозорлив си! Така е компенсирах, а що се отнася до правилата не зависи от мен, но мога да дам своя принос, като следващият път ще се опитам да се впусна в спасителна акция
    Рубин, съжалявам, не мога по- ясно да го кажа
  • никак не разбрах кой кого...
  • "бе лишено от цвят. "
    и ти реши да компенсираш ...
    пазете очите на читателя! - що го няма във правилата на сайта ...
    и верно е разтеглено ...
  • Няма защо, въпрос на лично усещане! Пак заповядай
  • много розово (в буквалния смисъл) и, според мен, прекалено разтеглено, и наивно...

    извинявай!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...