СВЕТЪТ НИ

Светът ни се пръска... внезапно... на мига –
кристална чаша... на парченца разбита...
Докосвайки ни, всяко е нанесена щета
на чувства святи... преди да политнат...

Първа се гърчи окървавена свободата.
Оградена с решетки... губи същността си...
Проплаква в сърцето ранена мечтата,
загубила зрение... потъва в страха си..

.

Доверието, захапало прашна опашка,
смачкано, раните смълчано облизва,
премерва на пътя последната си крачка,
възелът – подлост със зъби изгризва.

Любовта, забравила, че е светлината
на живота от злоба и ревност полудял,
омърсена се валя на парите в краката.
Разкъсана на части, търси своето цяло.

Вярата - мираж витае в блудно съзнание,
сякаш само едно „Амин“ сляпо знае,
без да попита, чие е това познание,
дали случайно за Сатаната не се касае...

Надеждата гори в духовни пламъци,
не умира, но наистина ли е жива,
една е в бездушните скъпи замъци,
друга в сърца, където змия се е впила...

Денят се ражда за мъдрост благословен,
утре да има след всеки залезен ден...
Дух му е нужен да вдигне сваления...
величие, а не роби паднали на колене...

06 06 2017