Светът ни е различен
Променяш ме. Усилваш с всеки ден
стремежа ми към теб. Защо го правиш?
Мечтаеш ли пречудно да поставиш
в съдба една и себе си, и мен?
И няма връщане назад. Родèн
е вече поривът. Не ще забавиш
на чувствата ни ритъма и славиш
копнежа на Ерато, откровен.
И нови сме, признай, това е вярно...
Един без друг не можем и се знае
сърцето как сърце безспир желае.
Светът ни е различен. Лъчезарно
души се срещат, греят всеотдайно
и сливат се, обичат се омайно.
Не може да е блян, щом благодарно
привличане от плам си посвещаваме
и грешките, от болката, прощаваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
