Самира (Катерина)
51 286
8.08.2017 г., 1:39 ч.

Светът през моята призма 

  Поезия » Друга
734 1 4

Да бъда някак си невидима

в свят един, лишен от поетичност.

Да бъда някак си отричана

от него пак, така отдавна свикнах.

 

Свикнах му на тайните шегички

и всичко друго, дето ми предрича.

Живот е – казвам си, а не игрички.

Не е и приказка, която злото да отрича.

 

Самата аз с душевност на дете съм.

Наивна малко. Също доверчива.

Понякога живея в мой си сън,

където всяко чудо се превръща в истина...

 

Възможно ли е този свят, да носи

всичко що на мене ми е чуждо?

Душата доверчива да ми гази

и толкова студено да е всичко?

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за думите, Албена!
  • Мила Катя, в света има и добро, и лошо. Прекрасно е, че имаш душа на дете. Ако успееш да я запазиш такава цял живот, ще бъде чудесно! Бог ще се грижи за теб и ще те срещне с добри хора, само имай вяра в Него! Да, наистина светът ни натрапва фалшиви ценности, но Бог се грижи за тези, които са му верни! Не губи кураж! Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Велин! Искрено се радвам, че стихотворението ми ти е харесало и е стигнало до теб!
  • Много хубав стих, изтъкан от мисли и въпроси! Поздрави, Кате!
Предложения
: ??:??