Светът през моята призма
Да бъда някак си невидима
в свят един, лишен от поетичност.
Да бъда някак си отричана
от него пак, така отдавна свикнах.
Свикнах му на тайните шегички
и всичко друго, дето ми предрича.
Живот е – казвам си, а не игрички.
Не е и приказка, която злото да отрича.
Самата аз с душевност на дете съм.
Наивна малко. Също доверчива.
Понякога живея в мой си сън,
където всяко чудо се превръща в истина...
Възможно ли е този свят, да носи
всичко що на мене ми е чуждо?
Душата доверчива да ми гази
и толкова студено да е всичко?
© Катерина All rights reserved.
