26.04.2019 г., 1:01  

Светът в две зеници се губи

1K 2 3

Исках всичко. От всичко получих.
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.

 

Кули маджонг понявга редих.
Лъч от слънцето нейде забравях.
Краткотрайни заченах следи.
Богове самозвани прославях.

 

Ближен драг неведнъж изоставях.
Странник чужд не един приютих.
Бащѝния, богатства раздавах.
Зложелатели щедро гостих.

 

Имах всичко. Но с теб се разминах.
А денят незавършен застина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Храм – светът в две зеници се губи."
    Много ми хареса, а особено финалът!
  • Плами, радвам се да те срещна .
    Написала си едно великолепно произвдение!
    Радвам се ,че те чета отново.
    Поздрави !
  • "Храм – светът в две зеници се губи."
    Да!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...