26 abr 2019, 1:01  

Светът в две зеници се губи

1K 2 3

Исках всичко. От всичко получих.
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.

 

Кули маджонг понявга редих.
Лъч от слънцето нейде забравях.
Краткотрайни заченах следи.
Богове самозвани прославях.

 

Ближен драг неведнъж изоставях.
Странник чужд не един приютих.
Бащѝния, богатства раздавах.
Зложелатели щедро гостих.

 

Имах всичко. Но с теб се разминах.
А денят незавършен застина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Храм – светът в две зеници се губи."
    Много ми хареса, а особено финалът!
  • Плами, радвам се да те срещна .
    Написала си едно великолепно произвдение!
    Радвам се ,че те чета отново.
    Поздрави !
  • "Храм – светът в две зеници се губи."
    Да!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...