Исках всичко. От всичко получих.
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.
Кули маджонг понявга редих.
Лъч от слънцето нейде забравях.
Краткотрайни заченах следи.
Богове самозвани прославях.
Ближен драг неведнъж изоставях.
Странник чужд не един приютих.
Бащѝния, богатства раздавах.
Зложелатели щедро гостих.
Имах всичко. Но с теб се разминах.
А денят незавършен застина.
© Плами All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
