Светът във теб
В душата имаш си вратички.
Там всичко има, има ги всички.
Потичат към съзнанието срички.
Минават през твоето настроение.
Отрязва или добавя им движение.
Превръща в грозота или творение.
И образа ти връща за съмнение.
Поема той и устните ти прихват.
Мълчат, говорят, или се усмихват.
Треперят, докоснати притихват.
Желанието поглъщат и стихват.
То тръгва да говори на сърцето.
Минава през дъха, поел небето.
Потапя се в живота на морето.
С наложено от разума ти вето.
Намират си арена, спират там.
Кой ще вземе, ще даде, не знам.
Кой ще победи, ще остане ням.
Решаваш ти кой да бъде сам.
Учудващо светът във теб се сбира.
Разхожда се, за мъничко се спира.
Описва се, описва те и пак напира.
Оставя, взема – Е, всеки си избира.
Вълна щастлива се отлива,
просто за друга тя отива.
Отново от брега се скрива,
но него пак тя ще полива.
Vacuum
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Влади Мир Всички права запазени
