Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.
Очите си затварям,но усещам-
във царството дълбоко на Морфей
присъстваш ти,а аз заспивам,
защото зная-там е моят чародей.
Пролетта на живота отминава,
златна есен съзирам напред.
Сърцето ми нежно е стоплено,зная,
защото сезони живях с Човек. ...