May 11, 2006, 10:46 AM

Светът заедно с теб

  Poetry
914 0 0
Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.

Очите си затварям,но усещам-
във царството дълбоко на Морфей
присъстваш ти,а аз заспивам,
защото зная-там е моят чародей.

Пролетта на живота отминава,
златна есен съзирам напред.
Сърцето ми нежно е стоплено,зная,
защото сезони живях с Човек.

Спокойно когато очите затварям,
а ръката ми плахо ти в длани държиш,
душата в отмора отлита към рая.
Романът за двама ти ще продължиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...