Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
29.08.2023 г., 17:07 ч.

Свиден спомен 

  Поезия » Пейзажна, Друга
497 10 12

Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.

 

Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно,
овехтяло плашило – помаха с ръкави: — Хей, ти!
От главата му шапката вятърът беше отскубнал,
двете птичета гладни то в нея сега приюти.

 

Аз изпращах безмълвно изтлялото в синора лято,
а плашилото хранеше с обич две птичи души...
Свиден спомен остана ми, за да ме топли когато,
дойде зима. И мен, и врабците навън да теши.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиша, Красе, пиша! ...Наследствено съм непукист...
  • Контрольорката на разрошените точки не е минала тук, интересно То това си е втора професия - дебнеш и шат на патката, главата; Нивото на интИлигенцията е по-ниско от нивото на прИтенцията - на главните букви умишлено липсва ударение- да си кажем, да не стане после кой ми подстрига ушите... , чудя се, че все още се учудвам... Наде, евала ти за хубавата поезия! Пиши!
  • Благодаря ви!
  • Пък си мислех, че лятото е рай за птиците...
    Виж,зимата ще останат само верните приятели!
    Натежават тъжни от перната глъчка жиците.
    Само врабчетата живеят тук с души на гадатели.
  • Ох, право в душата!❤️
  • Красота♥️
  • Радвам се, че ви харесва! Слънчево зайче, не исках...
  • Много е хубаво!
  • Наде, разплака ме...разкошно е❤️
  • Разкош, Наде!
    💗💗💗
  • Рисуваш, Наде!
  • "Аз изпращах безмълвно изтлялото в синора лято,
    а плашилото хранеше с обич две птичи души..."
    ––––––––
    Красота!
Предложения
: ??:??