15.09.2010 г., 22:05

Свидни

683 0 0

Свидни

Отредена ни е
несвързаност още преди много лета.
Когато сме се
родили.
Ние сме
толкова далече един от друг така,
а с толкова близки сили...
От романтика и нежнност сме изваяни
и толкова еднакви сме.
Съдбите ни, 
нетипично срещнати и смаяни,
събрани чрез едно море.
История, предричаща копнеж,
от лятото родена,
ала останала
толкова невинна!
Сърцата
нетипично останаха пленени...
Толкова сме си свидни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...