Свински разговор
-Грухке, как сме днес?
-Не съм добре!
Хич не ми се и яде...
Наближава коледа, и ей го на,
хората извадиха шейна,
но не да се пързалят или забавляват,
ами знам аз, планове какви си правят,
братовчедката ми миналата зима
я гътнаха там двама или трима,
на шейната бързо я качиха
и зад къщата я доубиха.
- Не мисли такива работи, хапни си.
Ей водица прясна има там, пийни си,
Коледа ще мине и замине
и няма ни един да се спомине.
- Ох, не знам аз, Грухи, а дано си права.
Мечтая да се бях родила крава!
Ей я Бозка, цяло лято, че и зиме,
само мачкат и увисналото виме
и цоцат мляко, правят си попара,
и никой хич за нищо не я бара.
А нашият живот виси на косъм,
ама аз накрая като се ядосам,
ще я съборя тая кочина проклета,
до гората има няма няколко дерета
и съм там, щастлива и свободна,
във гората имам даже и роднина родна,
наистина си пада хулиганка,
но е чистокръвна дивичка глиганка,
зъбите ù са като ками,
гората се тресе, кога грухти.
- Не знам, и аз познавах в селото една госпожà,
отдавна беше, вече теглиха ù ножа,
та тя разправяше, че свободата
не била за всеки, там, в гората
животът бил суров и гладен,
а в кочината винаги си си наяден,
ядеш и спиш, за нищо нямаш зор,
само дето си затворен във обор.
- Но докога? Ако на някой му се дояде,
я зурла, краче или уше,
тогава бърже някой шишкав чичка
ни вижда сметката и прави си пачичка.
Свободата, грухчо, няма равна,
смъртта в гората винаги е славна,
а тук, позорна, със кинжал в гръкляна,
се валяш в кръв на калната поляна.
Затуй мерси! Не ме и убеждавай!
А действай, кожичката си спасявай!
(тук двете прасета се разделят, едното прескача оградата и умира като свободен глиган, простреляно в битка, а другото умира угоено и заколено най-позорно пищейки и гонено от дечурлигата в кочината)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
