15.09.2006 г., 21:39

СВОБОДАТА

1.1K 0 10

Ти знаеш ли какво е свободата,
почувствал ли си я поне за миг,
държал ли си я в душата,
видял ли си я в своя лик?
Ти ходил ли си по земята ,
бос по меката трева,
измивал ли си си краката
със свежа утринна роса?
Под някоя лоза заспивал ли си сладко,
когато слънцето пече,
а вечер гледал ли си здрача,
когато всичко вън замре?
От някой извор пил ли си вода студена
и къпал ли си се до водопад,
превързвал ли си някоя сърна ранена,
на птици давал ли си хляб?
Ти виждал ли си цвете как разцъфва
и брал ли си лалета пролетта,
пред твоя поглед как мъглата се разпръсва
и как попива в теб дъжда?
Усещал ли си морски бриз в косата,
а пясъка държал ли си в ръка,
а чувал ли си как вълни се блъскат
и как настъпва после тишина?
Ти знаеш ли какво е свободата,
усещал ли си как живейш,
дъхат ти как се смесва с тишината,
а твоята душа да пей?
Ти счупвал ли си огледало,
в пърченцата видя ли своя лик,
ти помниш ли макар и вяло,
поне един прекрасен миг?
А знаеш ли какво е свободата?
Узнай , и след това умри,
а после възкреси се на земята,
защото тя не може да заспи,
защото тя желае да препуска,
защото ти не можеш да я спреш,
защото тя прилича много
на необязден бял жребец!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....