Свободата в шепи
В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко
до последна
капка
светлина.
Но гладен още
за дълги,
черни,
непрогледни
нощи,
мракът
изкова
закон
за мрака,
от най-черната
най-мрачно
сръчната
стомана...
Луната бе най-първа...
арестуваха я бледата
луна.
И след това,
безкрайните синджири
от небесни роби-
мъждукат някъде
сега звездите,
в най-черните,
най-мрачните
затвори...
Успях да скрия няколко
звезди във шепи.
Мъжете в черно
идват винаги по тъмно,
винаги готови.
Очите им са черни,
като сухи въглени,
заровени
във черни
дупки.
А в гласовете им
стоманено
любезни
нотки.
Борих се във дълги,
непрогледни нощи...
Борих се със стръв.
Борих се със тях,
докато кръвта
потече черна,
непрогледна
кръв...
Но не успях
за още...
... още малко
да я опазя
свободата си
във шепи.
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко
до последна
капка
светлина.
Но гладен още
за дълги,
черни,
непрогледни
нощи,
мракът
изкова
закон
за мрака,
от най-черната
най-мрачно
сръчната
стомана...
Луната бе най-първа...
арестуваха я бледата
луна.
И след това,
безкрайните синджири
от небесни роби-
мъждукат някъде
сега звездите,
в най-черните,
най-мрачните
затвори...
Успях да скрия няколко
звезди във шепи.
Мъжете в черно
идват винаги по тъмно,
винаги готови.
Очите им са черни,
като сухи въглени,
заровени
във черни
дупки.
А в гласовете им
стоманено
любезни
нотки.
Борих се във дълги,
непрогледни нощи...
Борих се със стръв.
Борих се със тях,
докато кръвта
потече черна,
непрогледна
кръв...
Но не успях
за още...
... още малко
да я опазя
свободата си
във шепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Експериментирането не вреди.
