Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
24 нояб. 2006 г., 10:37

Свободата в шепи 

  Поэзия
752 0 7
В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко
до последна
капка
светлина.
Но гладен още
за дълги,
черни,
непрогледни
нощи,
мракът
изкова
закон
за мрака,
от най-черната
най-мрачно
сръчната
стомана...
Луната бе най-първа...
арестуваха я бледата
луна.
И след това,
безкрайните синджири
от небесни роби-
мъждукат някъде
сега звездите,
в най-черните,
най-мрачните
затвори...
Успях да скрия няколко
звезди във шепи.
Мъжете в черно
идват винаги по тъмно,
винаги готови.
Очите им са черни,
като сухи въглени,
заровени
във черни
дупки.
А в гласовете им
стоманено
любезни
нотки.
Борих се във дълги,
непрогледни нощи...
Борих се със стръв.
Борих се със тях,
докато кръвта
потече черна,
непрогледна
кръв...
Но не успях
за още...
... още малко
да я опазя
свободата си
във шепи.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямам какво да кажа освен........впечатлена съм от този стих!
  • Благодаря на всички за отзивите.
    Така е, Светльо Експериментирането не вреди.
    Поздрави на всички!
  • Тежък,но много хубав стих!
  • Вълнуваш с напомнянето, което почувствах!
  • Аз пазя светлина в шепите си, а ти свобода!
    Хареса ми стихът ти!
    Поздравления!
  • Изключително. Не съм и очаквала друго.
  • Красиво и тъжно!!! Толкова мъчителна борба!!!
Предложения
: ??:??