Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Nov 24, 2006, 10:37 AM

Свободата в шепи

  Poetry
916 0 7
В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко
до последна
капка
светлина.
Но гладен още
за дълги,
черни,
непрогледни
нощи,
мракът
изкова
закон
за мрака,
от най-черната
най-мрачно
сръчната
стомана...
Луната бе най-първа...
арестуваха я бледата
луна.
И след това,
безкрайните синджири
от небесни роби-
мъждукат някъде
сега звездите,
в най-черните,
най-мрачните
затвори...
Успях да скрия няколко
звезди във шепи.
Мъжете в черно
идват винаги по тъмно,
винаги готови.
Очите им са черни,
като сухи въглени,
заровени
във черни
дупки.
А в гласовете им
стоманено
любезни
нотки.
Борих се във дълги,
непрогледни нощи...
Борих се със стръв.
Борих се със тях,
докато кръвта
потече черна,
непрогледна
кръв...
Но не успях
за още...
... още малко
да я опазя
свободата си
във шепи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0