Само за тебе мисля,

сърцето ми друг не ще поиска.

Когато затворя очи-виждам те, 

сърцето ми кърви, боли и пак обичам те.

Щом разбрах, че съм вече незначима,

остави рана в мен...рана нелечима.

И се правя на силна - зъби здраво стискам,

а дълбоко, вътре в сърцето ми, пак теб те искам.

Но лъжа всички, че чувства вече нямам, 

а за теб пред Господ на колене все падам. 

И моля го непрекъснато със сълзи в очите,

да те върне пак до мен, да сбъднем заедно мечтите.

И все чудя се на сърцето си ли да се сърдя,

или на твоето, че за мен не помръдва?

В случая зная - няма виновни,

просто двама души за всеки друг свободни!