Тоз нов конкурс е поетичен,
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти,
хем, дом кошмарен, гледай ти!
- Брей, хора да му се е невидяло,
пак ще се дърляме за щяло и нещяло.
Кой по-хубаво римува череп и кошмар,
гнездо с надежда за беден обущар.
Та, какво ли има в черепа тъй бял,
освен, че патоанатомът молив е опрял.
Гробарят хили се с уста беззъба
и гали черепа от ръб до ръба.
Е, хайде ! Дадох ли ви вдъхновение
за стих на тема „череп“, без съмнение?
Борбата славна почна вече,
за място първо всеки се завтече!
П.П.
И празен череп, празен е бокал,
разбрал е този, който е разбрал!
© Люси Атанасова Всички права запазени