5.04.2013 г., 7:57

Своенравна, гола и... различна.

1.4K 0 11

Любовта идва - нечакана,

различна, своенравна...

Нетактична е... понякога.

А даже... бива и нахална.

Най-първо грима ми изтри -

от очите...

(Да, онзи, зад който си криех сълзите.)

А после... в мислите ми взе да рови...

Събличаше ме... Разголваше ума ми,

И тихо шепнеше – „Не бой се... за добро е...”

Стени рушеше. Изхвърляше страха ми.

Съблече ме... брутално...

А аз...

се влюбих...

в нея...

Не знам защо...

Но знам –

научи ме отново да живея...

Да мечтая!

Научи ме...

на Вяра...

А аз...

А аз...

Сега живея в облаците...

при звездите...

В морето... при вълните...

А друг път при тревите

и цветята..

И нямам страх,

ни срам от голотата...

Такава може да е Любовта...

не винаги тактична...

Нечакана, но истинска...

Своенравна,

гола и

... различна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани...Знам... И те прегръщам! Ама... ти тогава ... сещаш ли се когато съм го писала какво ми е било...
    П.П. Ирен, като обръщение ми харесва. Обичам името си.
  • Благодаря, на всички, които минаха и изказаха мнение!
    Любовта? Толкова много може да се говори за нея. И толкова много е изписано...И винаги има какво да каже. Дали може да е различна? Може би е различна при различните хора... най-вероятно.
  • Любовта е луда, своенравна, гола, истинска, но никога различна. Тя е винаги една и съща, тя е онова непреходно чувство, неподвластно на модернизма, прогреса и цивилизацията. Любовта е константата, която никога не променя стойността си, тя е тази, която движи живота и ни спасява в "смъртта". Стиха ти е прекрасен! Почувствах емоцията ти!
  • Любовта е нестихваща сила.Тя е тук и сега.Лична и към всичко и всички.Поздрав!
  • „Не бой се... за добро е...”
    благодаря ти, Ирен

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...