Любовта идва - нечакана,
различна, своенравна...
Нетактична е... понякога.
А даже... бива и нахална.
Най-първо грима ми изтри -
от очите...
(Да, онзи, зад който си криех сълзите.)
А после... в мислите ми взе да рови...
Събличаше ме... Разголваше ума ми,
И тихо шепнеше – „Не бой се... за добро е...”
Стени рушеше. Изхвърляше страха ми.
Съблече ме... брутално...
А аз...
се влюбих...
в нея...
Не знам защо...
Но знам –
научи ме отново да живея...
Да мечтая!
Научи ме...
на Вяра...
А аз...
А аз...
Сега живея в облаците...
при звездите...
В морето... при вълните...
А друг път при тревите
и цветята..
И нямам страх,
ни срам от голотата...
Такава може да е Любовта...
не винаги тактична...
Нечакана, но истинска...
Своенравна,
гола и
... различна.
© Ирен All rights reserved.
П.П. Ирен, като обръщение ми харесва. Обичам името си.