27.09.2012 г., 14:39

Свръхнова... по земното време

902 0 0

Бързам забравена по магистрала от чувства,

табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.

Свръхнова съм, звездна експлозия.

Натискам педала, излитам във Космоса!

Не ми слагай предпазни колани,

не искам защита.

Сърце, не ме е страх, че ще бъдеш разбито.

 

Включвам моторите, вдигай завесата!

Започва обратно броене.

Тръгвам, излитам във Космоса,

на светлинни години от тебе!

Любов,  не се тревожи ти за мене,

пак ще се срещнем,  в шест без петнайсет по земното време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелия Златанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...