Sep 27, 2012, 2:39 PM

Свръхнова... по земното време

  Poetry » Other
907 0 0

Бързам забравена по магистрала от чувства,

табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.

Свръхнова съм, звездна експлозия.

Натискам педала, излитам във Космоса!

Не ми слагай предпазни колани,

не искам защита.

Сърце, не ме е страх, че ще бъдеш разбито.

 

Включвам моторите, вдигай завесата!

Започва обратно броене.

Тръгвам, излитам във Космоса,

на светлинни години от тебе!

Любов,  не се тревожи ти за мене,

пак ще се срещнем,  в шест без петнайсет по земното време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелия Златанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...