Бързам забравена по магистрала от чувства,
табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.
Свръхнова съм, звездна експлозия.
Натискам педала, излитам във Космоса!
Не ми слагай предпазни колани,
не искам защита.
Сърце, не ме е страх, че ще бъдеш разбито.
Включвам моторите, вдигай завесата!
Започва обратно броене.
Тръгвам, излитам във Космоса,
на светлинни години от тебе!
Любов, не се тревожи ти за мене,
пак ще се срещнем, в шест без петнайсет по земното време!
© Нелия Златанска Все права защищены