Свят
Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот?
И нима всяка мисъл, изява, емоция, действие,
не приемаме лично, и сякаш сме ние на ход,
като пешки, които незнайна ръка е преместила.
Обикаляме пак по пътеки от утринна кал,
но не ви ли се струва, че яко буксуваме в сляпото?
А животът изминал, за нас е болезнен провал,
изживян и разбъркан на нашата мисъл в канапите.
Да така е – Светът е до болка изчерпан, познат.
Всичко вече отдавна, във всеки вариант се е случило.
Парадокс – потеклото е стар епизод осъзнат,
а пък има все още познание днес неполучено.
Представете си само – очите проглеждат отвъд
и улавят, изследват тълкуват душите и мислите,
колко много лъжи ще разбулим, ще сложим на съд.
Колко много любови отново за нас ще са истински!
И загърбили смело годините празни, без брод,
се отваря прозорец... и всичко ще тръгне нагоре.
Всеки ден ще е нов и очакван за всички възход.
Тези истини нови – какви сетива ще отворят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
