Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот?
И нима всяка мисъл, изява, емоция, действие,
не приемаме лично, и сякаш сме ние на ход,
като пешки, които незнайна ръка е преместила.
Обикаляме пак по пътеки от утринна кал,
но не ви ли се струва, че яко буксуваме в сляпото?
А животът изминал, за нас е болезнен провал,
изживян и разбъркан на нашата мисъл в канапите. ...