18.09.2007 г., 16:36

СВЯТ ОТ ОБИЧ

712 0 5
В свят от обич ще живеем,
ще изгоним завистта от тук.
В небе от пух ще се реем,
ще пеем с най-нежен звук.
Ще пишем само за добрите,
истински красивите неща.
Ще оцветим ярко дните
и нека вече няма самота.
Ще изпълним също нощите
с мелодията на китара.
Ще ви подарим по роза
и много, много вяра.
Ще помогнем на съдбите
да се градят върху скала.
Скала, която се нарича
вечна обич към света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...