Sep 18, 2007, 4:36 PM

СВЯТ ОТ ОБИЧ

  Poetry
717 0 5
В свят от обич ще живеем,
ще изгоним завистта от тук.
В небе от пух ще се реем,
ще пеем с най-нежен звук.
Ще пишем само за добрите,
истински красивите неща.
Ще оцветим ярко дните
и нека вече няма самота.
Ще изпълним също нощите
с мелодията на китара.
Ще ви подарим по роза
и много, много вяра.
Ще помогнем на съдбите
да се градят върху скала.
Скала, която се нарича
вечна обич към света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...