26.01.2007 г., 15:34

Свято тайнство

846 0 10

Пияна съм... от обич съм пияна,
пияна до безумие дори -
разцъфнаха във пролетта ми ранна
на любовта сияйните лъчи.


От онзи миг все пия непрестанно
от чашата с безброй искри,
а сърцето тъне благодарно
в тревоги, във копнежи и мечти.


Как да разпозная във пиянство,
кажете ми, лицето на греха,
щом за мене Свято тайнство
е името на любовта.


Осъдете ме и заклеймете,
наречете ме със грозни имена,
вдън гори ме заточете,
но не делете ме от любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави, Роси
  • И АЗ СЕ ОПИЯНИХ ОТ ТВОЯ СТИХ
  • Опиянявай се Роси,
    не ще чуеш укори ...
    Чуден стих, много ми хареса.

    Поздрав и усмивка.
  • От обич да съм винаги винаги пияна
    и да отпивам с пълни шепи любовта ...
    Ех, опиянена искам все да си остана
    пък заклеймявате ме с грозни имена...

    Разкошен стих , Роси ...Нека в твоя ден винги сияйни лъчите да греят...
  • Поздравления!Наздраве от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...