Пияна съм... от обич съм пияна,
пияна до безумие дори -
разцъфнаха във пролетта ми ранна
на любовта сияйните лъчи.
От онзи миг все пия непрестанно
от чашата с безброй искри,
а сърцето тъне благодарно
в тревоги, във копнежи и мечти.
Как да разпозная във пиянство,
кажете ми, лицето на греха,
щом за мене Свято тайнство
е името на любовта.
Осъдете ме и заклеймете,
наречете ме със грозни имена,
вдън гори ме заточете,
но не делете ме от любовта!
© Росица Петрова All rights reserved.
Поздрави, Роси