Пияна съм... от обич съм пияна,
пияна до безумие дори -
разцъфнаха във пролетта ми ранна
на любовта сияйните лъчи.
От онзи миг все пия непрестанно
от чашата с безброй искри,
а сърцето тъне благодарно
в тревоги, във копнежи и мечти.
Как да разпозная във пиянство,
кажете ми, лицето на греха,
щом за мене Свято тайнство
е името на любовта.
Осъдете ме и заклеймете,
наречете ме със грозни имена,
вдън гори ме заточете,
но не делете ме от любовта!
© Росица Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
