10.05.2019 г., 7:18  

Свърталище на непокорните

713 7 12

Ние сме голите, ние сме босите.

Ние сме будните, онези с въпросите.

Пишем и късаме, главите си блъскаме.

Родени в забрава не чакаме слава.

Ние с писалките,с тетрадките - малките.

Ние с душите, прегърнали дните.

Ние безстрашните в копторите - прашните.

Пишем и късаме, мрéм и възкръсваме.

Ние в ъглите, ние с мечтите.

Тъпкани, ритани, бéсени, дáвени.

Тихо говорим, държим се достойно.

Спите ли? Спите спокойно?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...