10.05.2019 г., 7:18  

Свърталище на непокорните

719 7 12

Ние сме голите, ние сме босите.

Ние сме будните, онези с въпросите.

Пишем и късаме, главите си блъскаме.

Родени в забрава не чакаме слава.

Ние с писалките,с тетрадките - малките.

Ние с душите, прегърнали дните.

Ние безстрашните в копторите - прашните.

Пишем и късаме, мрéм и възкръсваме.

Ние в ъглите, ние с мечтите.

Тъпкани, ритани, бéсени, дáвени.

Тихо говорим, държим се достойно.

Спите ли? Спите спокойно?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...