10.05.2019 г., 7:18  

Свърталище на непокорните

718 7 12

Ние сме голите, ние сме босите.

Ние сме будните, онези с въпросите.

Пишем и късаме, главите си блъскаме.

Родени в забрава не чакаме слава.

Ние с писалките,с тетрадките - малките.

Ние с душите, прегърнали дните.

Ние безстрашните в копторите - прашните.

Пишем и късаме, мрéм и възкръсваме.

Ние в ъглите, ние с мечтите.

Тъпкани, ритани, бéсени, дáвени.

Тихо говорим, държим се достойно.

Спите ли? Спите спокойно?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...