Ние сме голите, ние сме босите.
Ние сме будните, онези с въпросите.
Пишем и късаме, главите си блъскаме.
Родени в забрава не чакаме слава.
Ние с писалките,с тетрадките - малките.
Ние с душите, прегърнали дните.
Ние безстрашните в копторите - прашните.
Пишем и късаме, мрéм и възкръсваме.
Ние в ъглите, ние с мечтите.
Тъпкани, ритани, бéсени, дáвени.
Тихо говорим, държим се достойно.
Спите ли? Спите спокойно?
© Хари Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
