Sweet november...
Sweet november...
Приветствам тази есен със тъга
и сещам се за онзи мъчен филм,
във който мъж се влюби във жена
ноември месец - сладък бил...
Трагичен край. Живота продължава.
Така ще е и с нашата любов.
Изчаках всички влакове, да се надявам
да видя теб. На гарата - "Живот".
И днес те няма. Не пристигна.
Усмихват ме прегръщащите хора,
защото тук вагоните се спират
и някой с някого създава спомен...
По релсите очите ми изпращат
последните пътуващи копнежи.
Сълзите на ревера ми оставят -
следи от неизплакани надежди...
Ще дойде време. Тихо ще си тръгна.
Във филма героинята умира.
Ти не дойде, аз - жив да те прегърна
преди с ноември, тъжен да си ида...
Danny Diester
10.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
