18.01.2013 г., 10:33

Сякаш, че някой ми изтръгна сърцето...

894 0 1

Онова чувство безпощадно жестоко,

сякаш, че някой ми изтръгна сърцето,

безпомощен гняв пулсира дълбоко,

боли ме за всичко невзето и взето...

 

Защо се повтаря отново кошмара,

нима и със тебе такъв ще е края?!

След нежните ласки накрая шамара

на твоето "Сбогом" затвори ми Рая.

 

И вместо високо да си вдигна главата,

понеже не съм вече малко момиче,

аз, плачейки, моля "Хвани ми ръката!

Така ме боли! Не чу ли, обичам те... "

 

А утре... без тебе как ще живея?

И не че не мога, не искам! Не искам!

Без твойта усмивка как да се смея?

Нуждая се, мили, от тебе единствено.

 

Но такъв е живота, болезнено кратък,

до вчера бе тук, а днес пък те няма...

Давай, разнищвай докрай, без остатък...

Всичко било е красива измама...

 

Прегърни ме и тръгвай, но само те моля,

пази се, искам да знам, че ще бъдеш добре!

Не искам да плачеш, щом това е твоята воля.

А с тебе си тръгва и мойто сърце...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...