Денят ми палав с вятъра препуска,
от локва нощна слънцето намига,
и улицата цялата щастливо засиява
с усмивката на хубава жена.
Отсреща някой маха със ръка,
оглася детски смях простора,
приижда цветна пролетта -
и в роба нова облича света !
А аз вървя и все по-тежко дишам
сякаш триста лета ми превиват гърба,
но не мога да спра да не пиша
за оная любов, гдето вечна остава, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация