palenka (П Антонова)
458 17219
12.03.2024 г., 21:55 ч.  

Сякаш триста лета 

  Поезия
158 6 13

Денят ми палав с вятъра препуска,

от локва нощна слънцето намига,

и улицата цялата щастливо засиява 

с усмивката на хубава жена.

 

Отсреща някой маха със ръка,

оглася детски смях простора,

приижда цветна пролетта -

и в роба нова облича света !

 

А аз вървя и все по-тежко дишам

сякаш триста лета ми превиват гърба,

но не мога да спра да не пиша

 

за оная любов, гдето вечна остава,

с всяка рана и болка надежда дарява,

а животът все по-скъп ми става!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих, Пале!
  • Благодаря, Ники! ❣️
  • Много е красиво, Пепи!💝💝💝
  • Катя, Валя - благодаря ви!🌷❤️
  • Ех, "оная любов", тя всички ни движи, с нея се будим, с нея творим! Докосващо!
  • Създава весело, пролетно настроение.
    Хареса ми.
  • LATINKA-ZLATNA - Благодаря! И на теб!
  • Животът е Божи дар!
    Нека да му се радваме ежедневно!
    Желая ти крепко здраве и дълголетие!
  • Мине ❤️

    Валя - чета за горчивите равносметки: май сме на една вълна.
    Но ме накара да се замисля как всеки по различен начин преодолява вълните житейски.
    "Не се обръщай с гняв назад" ми е девизът. Трохички - надраснах ги. Благодаря ти!
  • С всички ни е тъй, Пале
  • Стойчо - и всеки ден е дар! Благодаря!
  • Поздрави, Пепи! Чудесен стих, динесе наслада на душата ми!
  • Животът е безценно богатство, все някога човек го осъзнава.
    На младостта любови и страсти градят лиричната държава!
    Поздравления, Пепи!
Предложения
: ??:??