Денят ми палав с вятъра препуска,
от локва нощна слънцето намига,
и улицата цялата щастливо засиява
с усмивката на хубава жена.
Отсреща някой маха със ръка,
оглася детски смях простора,
приижда цветна пролетта -
и в роба нова облича света !
А аз вървя и все по-тежко дишам
сякаш триста лета ми превиват гърба,
но не мога да спра да не пиша
за оная любов, гдето вечна остава,
с всяка рана и болка надежда дарява,
а животът все по-скъп ми става!
© П Антонова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
