12.08.2006 г., 14:21

СЯНКА

804 1 9

Не съм способна да обичам.Не, не съм.
Черна дупка имам, не сърце в гърдите.
И не познавам болката, и прелестния звън,
който влюбените носят във очите.


Вървя по улиците сред шумните тълпи,
но с тях не мога да се слея, аз се различавам,
защото сенките не оставят никога следи,
а мъртвите едва ли могат да се съживяват.

11.08.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели
  • Сияна ти си чувствителна душа!
    Все още не си срещнала този, който да докосне тази струна в теб и да зазвучиш с най-нежната си мелодия!
    Какво да кажа аз, едва на 43 е докасната моята струна!А колко време съм била в очакване.
    Поздравления мила, хубав е стихът ти!
  • Поздрави,Сиси!
    Браво!
  • Здравей, Сияна!!!
    Хареса ми и на мен!!!
    Хубав стих!!!
  • Здравей и от нен. Хубаво стихотворение си написала.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...